вторник, 31 май 2016 г.

Ревю: "Into the dim" от Janet B.Taylor



 
Очаквах повече,това е първото, което ми идва наум и все пак не съм разочарована от книгата. Започнах я с мисълта, че се действието се развива до някъде в Шотландия и имаме пътешественици във времето. Основни части от книги, които обожавам. Оказа се обаче, че нямаше да има никаква разлика дали действието се развива в Шотландия, в Париж или някой друг известен град. Предполагам, че цялата тази идея за Шотландия е дошла заради мистериозността на Шотландия и популярността  на "Друговремецът". Което е меко казано подвеждащо и дразнещо, защото очакваш да прочетеш нещо  за Шотландия,някой друга легенда или бунт, а получаваш 2 думи, които се предполага да се използват там все още. Преди да продължа с "пътуването във времето" само а кажа, че точно тази част се обяснява с лей линиите. Цялото обяснение е объркано и не ти дава абсолютно никаква представа за лей линиите.Ако не бях чела "Проклятието на гарвана" от Маги Стивотър и реално не знаех какво е това, щях да се чувствам като теле в железница,което е още един голям проблем в книгата.
 Пътуването във времето... не се усеща за такова. Първо толкова чакане за пътуване, с вероятна цел каране на читателя да го очаква с нетърпение, самото пътуване беше едно голямо нищо. Не усетих никаква съществена разлика и ако трябва да съм честна даже на места не четях щялата страница,а прескачах редове и пасажи, защото вече бях толкова отегчена, а и тя бяха просто изречения целящи да направят обема на книгата по-голям. И второ идеите за пътуването просто не са довършени, няма я нито детайлността нито експресивността от това така важно и ново откритие. 
  Както казах и в goodreads,единствената причина книгата да е с 3 звезди е писането. Колкото и да не ми харесаха много от главните елементи, успях да вляза в книгата чрез писането. Успях да забравя, че чета и напълно игнорирах света, а това за мен означава добро писане.