"Златен син" ревю

март 26, 2017

Алелуя, най-накрая почетох нещо този месец и даже пиша ревю...човек ще рече, че нещо съм болна. Разбира се, това не е единственото нещо, което прочетох (четох и Вежинов, ама той е за душата, не за анализи).
28603011 Но да се върнем към втората книга от предицата на Браун- трябваше да я прочета много, ама много отдавна. Защо, се питате сигурно- защото е страхотна. Всъщност, края е страхотен, а другите 300 страници не са толкова прекрасни, по-скоро леко скучни и протакващи. Ако се чудите защо има четири звезди тогава- заради края, беше непредсказуем, мелодраматичен и вбесяващ. Какво друго може един запален читател да иска от край? Той е причината да съм вече започнала и третата книга, така де върши си работата. Давайки мнението си в гудрийдс скролнах в сайта, за да видя и някое друго мнение и попаднах на едно негатино, което веднага ме придърпа към себе си. Винаги като чета нещо гледам негативните ревюта, хубаво е да прочетеш нещо различно, където човека посочва защо това, което ти харесваш на него не му, просто ти отваря очите понякога. Та, в ревюто нещо, с което се съгласих беше, че Дароу винаги, ама винаги, не 100%, а 1000% когато се провали това е в негов плюс. Всички правят някви грешки и умират заради тях, ама Дароу е специална лимонка и не може да умре заради някаква си грешка. Друго нещо, беше тази му сценографираност, не знам как да го обясня по-точно, но е това, че голяма част от това, което прави и казва не звучи натурално, а сякаш той е подготвен като току-що завършил актьор- с лоша игра. не ме разбирайте погрешно, харесвам книгата обаче като сюжет и история, защото героите са от бързо забравящите се. Може би само Рок и Касиус ще ми останат в главата, но другите ще ги забравя по-бързо от колкото недържащите на алкохол се напиват.

Свързано изображение
 Като сюжет беше добра, даже повече от добра. Сложна и добре уплетена. Единственият ми проблем беше това непрестанно описнаие- не сме в 19 век та това да е модата, спрете се. Толкова пъти четях през пръсти само и само за да стигна до диалог и то не някакви значителни неща, а само уплътнения та да не е 200 страници книгата. Там, където имаше действие беше добра и интересна, пренасяше ме в света си и в момнта като се връщам имам чувството, че съм го гледала на филмче.
 Героите както казах са от забравящите се с няколко изключения. Има много от тях, които биха могли да се развият и да бъдат направени малко по-различни (КХМ мустанг КХМ).Харесва ми, че има нещо като подтема в книгата с по-дълбоко значение и размисли, но може би ако не беше само за Дароу. Като цяло не са нещо специално и значимо, може би в третата книга ще са.
Резултат с изображение за golden son tumblr Какво друго? Обърках се множество пъти с имената и йерархията, беше ми много скучно зааради пълнежите, Мустанг и Рок ме разочароваха и все още вярвам, че Касиус не е такова копеле каквото го изкарват- това ще разберем в третата книга. За сега това е от мен, не е лоше пак повтарям просто нямайте много високи очаквания.

You Might Also Like

0 коментара