"В капана на времето" Диана Габалдон ревю
април 22, 2017
Наскоро прочетох една доста известна книга, която знаете коя е тъй като вече сте прочели заглавието ми и реших да споделя мислите си с вас за нея, което не съм правила сякаш от много, много време.
"В капана на времето" е втората книга от огромната поредица на Диана Габалдон следваща живота на Клеър, англичанка живееща в 20 век и омъжена за историк, която се оказва 200 години назад във времето, минавайки през древен кръг в Шотландия наречен Крак на дун (ако не се лъжа).Първата книга следва живота ѝ в Шотландия точно преди една от най-важните войни с англичаните, а втората живота ѝ опитвайки се да предодврати втората най-важна война в шотландската история. Не бих ви препоръчала да четете това ревю ако не сте чели първата книга, тъй като са направени както казва самата авторка- като части от нейния живот (на главната героиня) и са взаимно свързани.
Преди време прочетох първата книга и честно не бях особено впечатлена, но втората е друго нещо. Вероятно се чудите защо сега съм решила да се занимавам. Ами искам да догледам втори сезон на сеиала (да, има сериал с два сезона до момента казващ се "Outlander" с много секси главни герои ;))) и реших, че искам да прочета книгата преди да довърша сериала, та...ето ме.
Както казах "Друговремец" беше леко разочарование за мен, но тази със сигурност компенсира. Единственият ми проблем вероятно е големината ѝ и не защото не мога/няма/не искам да чета толкова дебели книги, моля ви се, а защото имах чувството, че Габалдон наистина се е старала всячески да измисля препядствия и проблеми та да запълни близо 900 страници. Плюс, че на някой места описанието ми идва в повече, но с това се живее в името на историята.
Споменавайки историята трябва да кажа, че съм изненадващо доволна и дори леко впечатлена от това, което прочетох. Стилът на Габалдон е пленителен нека си го кажа. Бях потопена в страниците и се чувствам в момента толкова свързана с героите ѝ че нямам търпение да започна следващата книга. Освен това видях връзката и логиката в действията на героите, което си е голям плюс, защото в много книги липсва. Също така научих и нещо, което винаги е полезно. Перипетиите, пред които са изправени двамата главни герои не са винаги най-неочакваните, но са добре развити и преодолени.
Героите имат подобрение, но се нуждаят от още (дай боже да го видим в третата). Вижда се чисто и ясно, че авторката се опитва да им предаде някаква дълбочина и повече от 1 или 2 слоя, но не бих казала че и се получава. Харесва ми, че показва героите си в различните им страни независимо от пола и мотивира при проблем да се търси решение, разбиране и прошка. Нещо, което също ми направи впечатление е че не характеризира интелигентността. И двамата главни герои се смятат за умни и добре оправящи се хора , но това не значи че знаят/могат всичко и няма абсолютно никакъв проблем в това. Сякаш казва "не знаеш- добре, ще те науча" независимо за какво става въпрос и се радвам, че има нещо такова, наистина!Освен това, се включват и толерантността, разбирането и приемането като качества и то непрекъснато развиващи и подобряващи се, което ми дава надежда.
Мисля, че Габалдон успява доста добре да предаде основната си идея и се радвам, че я прочетох. Още като започнах поредицата всъщност видях защо е толкова харесвана и виждам буквално златото в нея, та се надявам да стигна някой ден до него и да завърша кръга.иначе надеждата ми в тази поредица е възвърната, само сега се притеснявам колко ще харесам сериала. Диана Габалдон успя да ме плени със стила си измежду страниците на една любовна история с лек привкус на исторически учебник. Вече съм започнала третата книга, така че ще чуете и за нея възможно най-скоро.
П.С. поздравче:
Както казах "Друговремец" беше леко разочарование за мен, но тази със сигурност компенсира. Единственият ми проблем вероятно е големината ѝ и не защото не мога/няма/не искам да чета толкова дебели книги, моля ви се, а защото имах чувството, че Габалдон наистина се е старала всячески да измисля препядствия и проблеми та да запълни близо 900 страници. Плюс, че на някой места описанието ми идва в повече, но с това се живее в името на историята.
Споменавайки историята трябва да кажа, че съм изненадващо доволна и дори леко впечатлена от това, което прочетох. Стилът на Габалдон е пленителен нека си го кажа. Бях потопена в страниците и се чувствам в момента толкова свързана с героите ѝ че нямам търпение да започна следващата книга. Освен това видях връзката и логиката в действията на героите, което си е голям плюс, защото в много книги липсва. Също така научих и нещо, което винаги е полезно. Перипетиите, пред които са изправени двамата главни герои не са винаги най-неочакваните, но са добре развити и преодолени.Героите имат подобрение, но се нуждаят от още (дай боже да го видим в третата). Вижда се чисто и ясно, че авторката се опитва да им предаде някаква дълбочина и повече от 1 или 2 слоя, но не бих казала че и се получава. Харесва ми, че показва героите си в различните им страни независимо от пола и мотивира при проблем да се търси решение, разбиране и прошка. Нещо, което също ми направи впечатление е че не характеризира интелигентността. И двамата главни герои се смятат за умни и добре оправящи се хора , но това не значи че знаят/могат всичко и няма абсолютно никакъв проблем в това. Сякаш казва "не знаеш- добре, ще те науча" независимо за какво става въпрос и се радвам, че има нещо такова, наистина!Освен това, се включват и толерантността, разбирането и приемането като качества и то непрекъснато развиващи и подобряващи се, което ми дава надежда.
Мисля, че Габалдон успява доста добре да предаде основната си идея и се радвам, че я прочетох. Още като започнах поредицата всъщност видях защо е толкова харесвана и виждам буквално златото в нея, та се надявам да стигна някой ден до него и да завърша кръга.иначе надеждата ми в тази поредица е възвърната, само сега се притеснявам колко ще харесам сериала. Диана Габалдон успя да ме плени със стила си измежду страниците на една любовна история с лек привкус на исторически учебник. Вече съм започнала третата книга, така че ще чуете и за нея възможно най-скоро.П.С. поздравче:
0 коментара