петък, 24 февруари 2017 г.

Нека си говорим за кино


Този пост е вдъхновен от събитията случили се преди няколко дни, които ме накараха да преусмисля отношенията си с бългрското кинои да осъзная, че трябва повоче да излизам навън!

 В две последователни вечери  се намирам чакаща да си взема билет в един малък кино салон все още почти празен. Приятелят ми наричащ това кино "моя втори дом" се опитва да ме навие и за утрешна прожекция и се вайка с кого да отиде като му откажа. Залата не е особено пълна при първия филм, но за сметка на това при втория има хора седящи по пода.Въпреки, че не се яде, ако се заслушате лесно ще чуето хрускането и шумоленето на пакетчета някъде около вас. За пръв път от "11А" гледам български филм и се заливам от смях! Жената седяща на предния ред също, въпреки че е на най-плоските шеги. Плясканията...Боже! Сякаш не свършват. И добре че! Хората седящи навсякъде около мен втренчени в големия екран поемат думите изречени със сърце и душа като сухи гъби. Може и да не са от сърци и душа, от къде да знам ,то и няма значение, защото постигнаха  целта си- накараха публиката да ги почувства, насълзи очите ни и ни пусна да си ходим с тях в нашите сърца. Вероятно затова седя в това полу-празно метро в девет вечерта с телефон в ръка усмихваща се и мислеща за следващото ми посещение.

 "Докато Ая спеше" беше на пръв поглед безобиден филм, който не ме впечатли особено и основно отидох, защото се бях съгласила предварително плюс, че беше безплатен. Това е един от филмите представени на фестивала "Златна роза" и има защо. Самият той се върти около актьори и се снима в театъра, показващ задкулисните проблеми, които се случват на много, много хора от този бранш. Както каза главният актьор след филма "почти автобиографична история".
Резултат с изображение за докато ая спеше  Нещо интересно за филма- момиченцето играещо в него се казва също Ая и всъщност се оказа, че не филма е кръстен на нея (както аз реших докато го гледах), а е станало съвпадение. Също така един друг интересен факт е че във филма присъства те казаха плъх, аз плъхище, което всъщност е живяло и е било отглеждано от режисьора на филма, щото що не?!! На снимката в дясно ще видите втората ми любима сцена и не не знам дали наистина рицари са яздили след кола в центъра въздържах се да попитем, макар че наистина много исках.
 Ако искате добре направен филм, с интересно действие и добро посление, със забавен и смислен диалог и който ще ви накара да почувствате-гледайте "Докато Ая спеше" и в случай, че искате споделете мнение с радост ще ви отговоря (ако разбера как най-накрая).

 Вторият филм, който всъщност беше първият само ще го спомена, защото поста ми стана доста дълъг плюс, че не искам да се впускам в обяснения и многословия, а да ви оставя да го видите и прецените сами.
Резултат с изображение за маймуна филм Първо беше страшно забавен, добри актьори, интересна и добре изиграна завръзка и като цяло сюжет и най-вече това, което филма казваше макар, че на пръв поглед изглеждаше сякаш не казва нищо, беше смислено и добре поставено. Показващо ни как винаги имаме избор и е важно да направим добрия избор, приемайки и преудолявайки трудността му. Насълзих се докато го гледах! Казва се "Маймуна" и си заслужава двата часа.

Човек ще реши, че имам нещо за Юлиян Вергов, което не че не е така, ама със сигурност не е нарочно.И в двата филма той участва като по-познат актьор, защото много другите са дебютиращи или непознати на младите като мен, което е тъжно, но за съжаление факт.

Това е от мен иначе, забележети цели два поста тази седмица!! Мисля да направя нещо като поредица от това, за филми/пиеси, които не са мейнстрийм и съм гледала, защото не знам искам... Знам, че напоследък става повече филми отколкото книги ама изобщо не ми се чете нещо и все като ми стане скучно някой филм/сериал търся, а не взимам книга, в което ми е грешката. Надявам се другия месец да не е така наистина! Приятен уикенд от мен и ще чуете от мен по някое време другата седмица сигурно.




























сряда, 22 февруари 2017 г.

"Хигиена на убиец" ревю Амели Нотомб

Резултат с изображение за hygiene de l'assassinТова е книжен блог... за това днес ще правим нещо, което не съм правила от доста време-->ревю на книга!
 Прочетох я съвсем наскоро и не очаквах нито да стане толкова бързо нито да бъде всъщност особено интересна въпреки заглавието ѝ и начина, по който изглеждаше авторката на корицата (френската корица е много по-хубава няма съмнение).В крайна  сметка очакванията ми бяха опровергани и със удоволствие чета вече втора нейна книга, която вероятно няма да разбера така добре, защото е в оригинал и на мен не ми се занимава да вадя думи.
Резултат с изображение за хигиена на убиец Втората и книга обаче не е важна в този момент, а тази, заради която тя всъщност получава първата си награда и става известна. Книгата се разказва за умиращ писател написал 23 цели и един недовършен роман, които го правят известнет и познат на читателите.  Знае се, че е болен от рядка форма на рак и му остават около два месеца, заради което група журналисти отиват да говорят с него опитвайки се да намерят сензация. Писателят обаче и една дебелокожа маса тлъстини смятаща се за гении и за "най-добродушния човек, който познава". Първите четирима журналисти биват  разкъсани на парчета, когато се появява петия- жена на име Нина. Сега е момента да спомена, че той мрази жени, всички. Неизненадващо Нина успява да пробие и да получи това, за което е дошла и още много.
Резултат с изображение за go read it gifs Краят ми е любимата част, честно! Почти цялата книга беше предсказуема малко или много, което не е минус в никакъв слуай, но края е всичко друго, но не и предсказуем. Четейки си най-спокойно безсмислиците, а понякога и гениалните завъртяни фрази от устата на Так (това е второто име на умиращия писател ама първото не го запомних) не усещаш кога историята подхваща друга посока и се озоваваш в края леко объркан, развълнуван, развлечен и разбиращ защо тази французойка има награда за този роман.
 Няма смисъл да обобщавам, че ми хареса, защото това ревю крещи очебидно, че ми е харесало. Препоръчвам го на всички искащи малко разнообразие, свежест, да размърдат мозъците си и да се забавляват на простотията на хората.
Резултат с изображение за this is a review gif




петък, 10 февруари 2017 г.

The knick = my love

Резултат с изображение за the knickТова е вероятно най-добрият сериал, който съм гледала от доста време, честно!
 Вчера се изкуших да драсна едно ревю, но беше късно, а аз се опитвам да създам в себе си една любов към сутрините така, че затова ревюто го получавате сега.
 Накратко:"The knick"(Хирургът) e един от набиращите популярност сериали, чието действие се развива в Ню Йорк в началото на 20 век в една болница. Основно действието следва персонала на болницата, като всички те и многото им демони показват, че хората не са само добри или зли докато лекуват пациенти от най-различни неща и убиват прасета за да експериментират. От една страна искам да ви спойлна, защото знам, че такова резюме не е много убедително, но от друга не искам да ви развалям преживяването и наистина повярвайте ми заслужава си гледането!
 Както обикновено ми се иска да започна с нещо негативно, но не мога да измъдря абсолютно нищо. Има няколко неща, които ми се въртят в главата, но те с по-скоро прищевки на зрителя, а не проблеми на сериала тъй че няма да бъдат споменати в този параграф.
 Какво му харесах обаче, това ще бъде един дълъг абазац от сега ви казвам.
 Първо историята-  много ми хареса как са създали времето, в което се развива действето. По-голямата част се възхищавах на истинността на декорите и говора на актьорите. Също са се съобразили със съитията случили се по това време, което е люс защото означава, че научих нещо!
Резултат с изображение за the knick Второ като казах актьорите, тук можете да намерите всякакви герои- от пристрастени към кокаин/хероин и лъжещи монахини до дами от аристокрацията, мафиотски босове и глупаци влюбени в проститутки- героите са във всеки цвят на гамата и не мога да кажа колко щастлива ме прави това. Едно от най-положитените качества на този сериал за мен е голямата палитра от хорски съдби, които ми даде на разположение и за пример. Нито един герои не е направен само добър/лош, но всички биха могли да те накарат да им съчувстваш и беснееш заради тяхната неправда.
 Това ме води на третият плюс- начина, по който са предадени емоциите и създадени проблемите. Виждаме как всички се сблъскват с проблеми, бих казала актуални и днес и се опитват да ги разрешат според мисленето и погледа си. Всички емоции, което тези хора предаваха играейки стигнаха до мен, всички.
Резултат с изображение за watch it gifs Като цяло сериалът си заслужава времето и го препоръчвам на всички търсещи нещо ново, защото мисля че ще ви хареса, ако не здраве да е!
 Това е от мен, ще пиша скоро отново (вижте,че пиша за втори път този месец вее) и ви пожелавам приятно прекарване на останалата част от ваканцията!(съчувствам ви, аз съм на училище чак другата седмица...защото съм на ски и ще се опитвам да се преборя с параноята си от падане по склонове и лек, ама лек страх от височини!)
П.С. Това е писано в понеделник вечерта и трябваше да го пусна тогава, но забравих да го редактирам вечерта и после нямах хубав интернет затова го получавате сега.

петък, 3 февруари 2017 г.

"Солунският чудотворец"- Мутафова ревю

Резултат с изображение за book review photos
Подозирам, че обещах в предния пост да съм първо по-активна февруари и втора да направя ревю на тази книга веднага щом я свърша. Не е точно веднага, но и това е напредък, тъй като доста често забравям и не пиша ревюта щото що.
Свързано изображение "Солунският чудотворец" е първата историческа книга, която прочетох и смело мога да кажа, че с най-голяма удоволствие ще продължавам не само да чета нейните книги, но и други исторически романи.
 Ще започна с това,което не харесах- факта, че никъде не пише каква част от фактите са истински и каква съчинени. Това вероятно е най-големият ми проблем с цялата книга. Просто се обърках дали всъщност нещата, които пише са истински, съчинени или неизвестни на по-голямата част от хората (и интернет също) , защото прочетох, че авторката прави винаги доста задълбочено проучване преди да пише. Разбирам, че това все пак е нещо случило се в миналото и няма как да знаем всичко минута по минута, но бих предпочела ако поне знаех, кое е истина и кое не е. Между другото питах госпожата ми по история и тя потвърди това, което си мислех(че значителна част е художествена измислица), но пък ми препоръча авторка, която пише напълно дастоверни работи- Вера Мутафчиева, която с голямо удоволствие скоро ще прочета.
 Това, което ми направи впечатление беше колко добре си е изградила героите, как гладко се движи историята и как всъщност стилът и на писане ме караше да се чувствам като пряк свидетел без много описание и детайли.
 Очарована съм от това, че успя да ме накара да симпатизирам на героите и да очаквам обрата в сюжета с голямо нетърпение. От доста ввреме нито една книга не го е правила и още повече- не ме е караала да стоя по нощите само и само да разбера дали някой от Асеневците ще оцелее и кого да напсувам като го намерят мъртъв.
 Като цяло ми хареса, че представи истрията в една различна светлина за мен поне и че със сигурност остави нещо в главата ми, което е рядко срещан допълнителен плюс.Много ми хареса и се радвам,че я прочетох.

П.С. ако някой е чел Мутафчиева ще се радвам да чуя мнението му.